(мисли+думи).чки

мъдрости и заблуди за най-малките от 3 до 99

Posts Tagged ‘китай

Малина и акулите

without comments

Малина лежеше на плажа, а в далечината плуваха акули с кръвожадни погледи. Един дебелак с космати гърди побягна към брега с писъци. Обръщайки се ужасено назад, той панически запремята шансовете си да излезе на сухо преди закуската. Бяло чадърче свенливо потрепваше с крайчетата си, безучастно се топеше ледчето в коктейла на Малина.

Тя си спомни с раздразнение за дракона и бучка носталгия заседна в гърлото й, когато в главата й изплува бирарията на ъгъла и бакшишите на Пешо Пияндето. Аромат на пържени екзотични плодове дразнеше изнеженото й носле. Глей го тоя, как го гонят акулите… нема ли да му помогнеш бе, парцал – обърна се тя към запотеното и почервеняло джудже, онова, дето бе излязло от плюнката й в предишната история.

Всъщност, нещата са доста завързани. След случайната среща с китайския дракон и неочаквано му изчезване, Малина си беше събрала няколко дрешки в чантата и беше отпрашила да го търси, за да си иска обещаното. Откри го някъде на Изток, разбира се. Тогава той й се извини за грешката с милионите, които получи шанхайската й адашка Ма Лин, понеже драконът е разсеян, а джуджето – неграмотно, и приятелски я посъветва да потърси господаря му, който е заможен и раздава от скука богатството си наляво-надясно. Драконът бил само един вид актьор и разигравал малко театър, за да задоволи ексцентричните хрумваня на полудялото от скука джудже. И тогава, само след няколко дена, Малина прелъсти джуджето и го направи свое.

И днес, на този плаж, то лежеше в сянката й и молеше съдбата миговете с тази прекрасна жена да траят вечно. Нема ли да му помогнеш бе, парцал, изрече тя и го заплю с погнуса. В този момент джуджето потъна в плюнката, изпари се тихо и неочаквано, както тихо и неочаквано се бе появило. Акулите седнаха по масите и зацакаха белот, лицето на дебелака с косматите гърди се изопна и от него погледнаха влажните кръвясали очи на Пешо Пияндето. Малино-о-о, донеси още една.

Всичко се завръща в първичното си състояние – от плюнката става плюнка, от бедността – бедност, от Малина – сервитьорка от бирарията на ъгъла. И ако не препишете тази история 731 пъти и не я изпратите на поне 731 адреса, ще се превърнете в това, което сте – читател на блога ми, който си губи времето с празни приказки.

_______________

Към къщи –> home.jpg

Написано от mislidumi

ноември 29, 2007 at 7:09 pm