(мисли+думи).чки

Моята братовчедка мадам Сисѝ притежава рядкото качество да се изпарява. Това, колкото и да изглежда необичайно, не е предизвиквало никога абсолютно никакъв интерес в семейството. Понякога мястото й на масата оставаше празно с часове, а баба клатеше глава загрижено и се вайкаше, че кюфтетата ще идат зян, ако тя не се появи до края на вечерята. Всъщност, най-неприятното беше, че тя понякога се изпаряваше в средата на изречението, оставяйки раздразнените роднини да гадаят края на започнатата история. Усещането е единствено сравнимо с това да гледаш филм и телевизорът да се повреди пет минути преди края. Точно пет минути преди края вече си схванал цялата история и, задращил по фотьойла като разгонен котарак, с всяка гънка на тялото си чакаш развръзката. От опит знаеш, че някои филми завършват изненадващо, гледал си също така поне един-два, в които лошите побеждават. Няколко завършват както са започнали, а някои изобщо не завършват поради немарливото отношение на режисьора към работата си или заради изчерпан бюджет. В някои филми нищо не се случва и на теб ти е все тая, кога ще свършат. Понякога героинята е толкова привлекателна, че не ти пука за филма. Ако тя ти заповяда веднага да изгасиш телевизора и да се шмугнеш в леглото, ще последваш съветите й като хипнотизиран, без да ти дреме дали филмът някога ще свърши. Попитат ли те за такъв филм, как е бил, казваш „хубав“. Когато те помолят да разкажеш, отвръщаш, че не могат да се разказват такива творби и добавяш, че човек трябва непременно да го гледа, за препоръчване е, казваш, и повече не обелваш дума, подминавайки човъркащите въпроси на събеседника. Но когато един филм, в който си вложил енергия и време да го гледаш, все пак, по каквато и да било причина, не успееш да доизгледаш, те обхваща тягостно, граничещо с лудост, първично любопитство. Търсиш и изнамираш запис, ходиш бързо на работа, колкото да отбиеш номера, отлагаш няколко уговорки, вадиш биричката от хладилника и се отнасяш в други светове. Скоро с досада установяваш, че действието ти е до болка познато и жадно чакаш единствено края. Добре, ако е на запис, можеш да превъртиш на бързи обороти това, което си гледал и да се съсредоточиш върху последната част – едно недотам мъдро решение. А какво ще захванеш с остатъка от вечерта? Да кажем, може да си пуснеш втори филм, но рискуваш да не го догледаш, вторите филми са особено застрашен вид. Ти попадаш в затворения кръг на вечното недоглеждане. Целият ти живот се завърта около глождещата те потребност да догледаш снощния филм. Ставаш нервен, сънуваш недовършени сънища. Един ден изпускаш да догледаш снощния недовършен филм и нещастията започват да се трупат като дълговете ти. Обедняваш, защото вече не ходиш на работа, а една сутрин, вместо като средно заможен притежател на телевизор, се събуждаш като клошар, изправен пред планина от недовършени истории. Всичко единствено заради глупостта ти да прескочиш първата част. Затова ти, макар с досада, но предвид неизбежността на плъзгащата се по стените на уютното ти жилище разруха, дебнеща мига, в който би натиснал „fast forward“, смирено започваш всичко отначало. Не посмяваш дори да прескочиш дългата встъпителна част с многобройното изброяване на действащите лица и техническия персонал, статистите, агенциите и звукозаписните студиа, специалните ефекти, метачката и гаджето, цяла вселена от непознати, с които никога няма да те запознаят. Откриваш сред тях дори имената на някой бивш съученик и с нескрита завист се питаш, как пък точно той успя да направи кариера, а ти сега седиш тук и го зяпаш. Изобщо нямаше да го гледаш тоя филм, ако знаеше. От протест! Но вече е късно да се бунтуваш, вече си пленник на действието, което само по себе си няма никакъв смисъл. Важен е единствено краят. Целият цирк от думи, цветове, подскоци и крясъци е там, за да запълва ниските етажи и краят да се възкачи на трона си. Да възтържествува от своя Олимп. Краят на филма е твоето божество, махащо с ръка, на теб, сгушения в топлия си диван, облъчен от екрана, гушнал покорно биричката.

Действието е изплетено от противоречащи си кадри и грешки. Един нормален зрител не обръща внимание на детайлите. Ти си го гледал вече този филм. Докато убиецът се къпе, някой е подменил сивите му гащите, които току що видя да лежат небрежно хвърлени на мокрия под, а върху тях, с острието насочено към ваната, злокобно проблясва окървавеният кухненски нож. Понеже ти е адски скучно, изброяваш пръските кръв върху плочките и забелязваш натъпкания рус мъж в коша с дрехите. Камерата се насочва към доволното, обляно в струята на душа лице на убиеца, следва – КЪТ- и отново банята. Уж всичко е същото, но ти, като бивш шампион по „открийте 7-те разлики“, забелязваш поне осем. От коша за дрехи се подава плешивата глава на убития, кухненският нож е заменен с нещо като алпийска ножка с рогова дръжка, пръските кръв са разменили местата си, както понякога се случва с шахматните фигури, ако прекъснеш играта за кратко посещение на тоалетната, а чичо ти през това време запалва доволно лулата си. Завърнал се, установяваш, че ти липсва топа, а няколко от противниковите пешки са се предвижили заплашително напред в неизгодна за теб формация, възползвайки се от краткото ти отсъствие. Ти хвърляш на лъжливия си чичо свиреп поглед, той просто вдига рамене, изпускайки дима от лулата на фриволно закачливи колелца към тавана.

Освен това, гащите на убиеца вече са розови. Изправен пред тази главоблъсканица от несъвместимости, преставаш да следиш действието и с финалните надписи осъзнаваш, че отново си изпуснал последните пет минути. Отдаваш се на размисли за живота като цяло и за теб като единично, мислещо и действащо говедо, което, колкото и съсредоточено да внимава в картинката, винаги изпуска последните пет минути. Така беше и в училище – никога не успяваше да решиш последната задача, после в университета пропусна финалните изпити. Не, тях си взе по-късно. Значи има и изключение от универсалното правило за недовършеността. Значи, може би, има един филм, чийто карай няма да пропуснеш, няма да се разсееш, да се отклониш от нишката, да заспиш или да подминеш поради непредвидими вмешателства отвън като внезапното иззвъняване на телефона, спирането на тока или, не дай си боже, се наложи спешна евакуация заради избухнал у съсеите пожар, наводнение, земетресение или ураганна буря, повалила гигантския орех в градината върху покрива на твоя дом. По дяволите, още миналата пролет трябваше да го подкастриш. Ето такава е моята братовчедка мадам Сисѝ.

©2008

––––––––––––––––––––––

Към къщи –>