(мисли+думи).чки

Малина може да чете.
Ако не можеше, нямаше да прочете това тук.
Прочете ли го, ще разбере, че може да чете.
Това ще разбуди съмнение у нея, че четенето е изобщо реално. Понеже тя реални неща не умее.
Или може би умее реални неща, а четенето е нереално и тя не го умее.
И докато се чуди, един бавен сом ще размъти тинята.
Едно уморено слънце ще увисне в клоните на брезата.
Един мъж с шапка ще се подхлъзне на изхода на сладкарницата и няма да си счупи крака. Само уплахата ще се заклещи в старте му кости,
докато шапката опише пирует в платното и падне жертва под гумите на първия демоничен автомобил.
Няколко хлапета газят в коритото на фонтана и се хилят със заешките си зъби.
И после е привечер.
И реката носи шлеповете.
И брадясалият музикант свива акордеона, издишвайки последна музика.

А Малина може ли да чете?

Малина лежеше на плажа, а в далечината плуваха акули с кръвожадни погледи. Един дебелак с космати гърди побягна към брега с писъци. Обръщайки се ужасено назад, той панически запремята шансовете си да излезе на сухо преди закуската. Бяло чадърче свенливо потрепваше с крайчетата си, безучастно се топеше ледчето в коктейла на Малина.

Тя си спомни с раздразнение за дракона и бучка носталгия заседна в гърлото й, когато в главата й изплува бирарията на ъгъла и бакшишите на Пешо Пияндето. Аромат на пържени екзотични плодове дразнеше изнеженото й носле. Глей го тоя, как го гонят акулите… нема ли да му помогнеш бе, парцал – обърна се тя към запотеното и почервеняло джудже, онова, дето бе излязло от плюнката й в предишната история.

Всъщност, нещата са доста завързани. След случайната среща с китайския дракон и неочаквано му изчезване, Малина си беше събрала няколко дрешки в чантата и беше отпрашила да го търси, за да си иска обещаното. Откри го някъде на Изток, разбира се. Тогава той й се извини за грешката с милионите, които получи шанхайската й адашка Ма Лин, понеже драконът е разсеян, а джуджето – неграмотно, и приятелски я посъветва да потърси господаря му, който е заможен и раздава от скука богатството си наляво-надясно. Драконът бил само един вид актьор и разигравал малко театър, за да задоволи ексцентричните хрумваня на полудялото от скука джудже. И тогава, само след няколко дена, Малина прелъсти джуджето и го направи свое.

И днес, на този плаж, то лежеше в сянката й и молеше съдбата миговете с тази прекрасна жена да траят вечно. Нема ли да му помогнеш бе, парцал, изрече тя и го заплю с погнуса. В този момент джуджето потъна в плюнката, изпари се тихо и неочаквано, както тихо и неочаквано се бе появило. Акулите седнаха по масите и зацакаха белот, лицето на дебелака с косматите гърди се изопна и от него погледнаха влажните кръвясали очи на Пешо Пияндето. Малино-о-о, донеси още една.

Всичко се завръща в първичното си състояние – от плюнката става плюнка, от бедността – бедност, от Малина – сервитьорка от бирарията на ъгъла. И ако не препишете тази история 731 пъти и не я изпратите на поне 731 адреса, ще се превърнете в това, което сте – читател на блога ми, който си губи времето с празни приказки.

_______________

Към къщи –>

Малина си има обувки с токчета и тока с тях от изгрев до здрач. Ток, ток, ток… На ъгъла в бирарията сервира Малина бира от сутрин до здрач. От днешните бакшиши ще си купи онази блузка с връзките и мънистата. Не щеш ли обаче, по пътя я среща мъдър китайски дракон, който е гладен като вълк. Подели с мен бакшиша, за да напълня тази дупка в стомаха си, казва й той и премигва с дългите си мигли. Мустаците му се веят на вятъра в синхрон с разлюляните коси на Малина. Не! Моля те, ако поделиш с мен бакшиша, ще ти изппълня едно желание. Замислила се Малина, съгласила се и поделили бакшиша. Драконът разперил ръце и мигом отлетял. Ама съм будала, ядосала се Малина и плюла то яд на земята. Не щеш ли плюнката запушила и от дима изскочило чипоносо джудже. Пак ли желания, аман, изпищяло то и я загледало втренчено с поглед пълен с досада. Ех, ама че съм късметлийка, изкрещяла радостно Малина и в този миг Мо Лин от Шанхай спечелила от Тотото спортна кола и сто хиляди в брой. Джуджето не можелo да чете много добре, било и малко глуха да не говорим, че не довиждало и сбъркало адреса на доставката. И ако препишеш сега тази история 432 пъти и я изпратиш поне на 432 адреса, ще те сполети същият късмет. Не забравяй обаче, ясно и без да мънкаш, да си кажеш името. Защото на всяко име съответства подобно по звучене китайско име. Затова китайците са такива късметлии.

_______________

Към къщи –>