(мисли+думи).чки

мъдрости и заблуди за най-малките от 3 до 99

3 от тези по 50 думи

с 8 коментара

Лейката (жълто)

В годината на страшните слънцеизригвания Райна поливаше невените си в саксията на балкона в Младост 4, блок 44, вход В. Редовно по здрач. През цялата година. Дори и през зимата поливаше спомена за слъчеви цветя. В стаята дебел мъж гледаше мача. От отсрещния блок Ивана изтръскваше трохите. Докато поливаше, падна.

Чорапогащникът (беж)

Без да се озърта. Вървеше със замръзнал върху билдборда поглед. Гланц на чорапогащник. Студиен вятър издухва къдрици от порцеланово лице. Без да се обръща. Отрони се къс от фасадата и глухо тупна в пръстта около дръвчето. Но това се случи зад нея и тя не видя. Че премаза кучето й.

Късно Средновековие (гълъбово)

Тогава човекът не стареел, а преминавал от едно състояние в друго. От детство в младост, от младост в старост, от старост в смърт, от смърт в семе… После изобретили времето. Майстор Фритц разглежда под лупата зъбчато колело. И както го оглежда, се разпилява в перли. Гълъб пърха в часовниковата кула.

 

Вижте още:

01, 02, 03
За Данчо и за Мими

Написано от mislidumi

октомври 30, 2008 at 7:24 pm

Публикувано в Кратка сага

Tagged with

«
»

8 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. тя плетеше дантелата на огряната от слънцето тераса, точно сред петуниите. слънцето се заигра с куките й, а вятърът се опита да се вмъкне под стегнатия й кок. млада птица пропя и после се прободе. от любов.
    тя се наведе и повърна. кръв.
    а знаехте ли, че кръвта е черна?

    batpep

    октомври 31, 2008 at 11:06 am

    Отговор

  2. batpep, трилър и половина! :) И то в 50 думи. Поздравления!

    А иначе какво ново? Как сте? :-)

    mislidumi

    ноември 2, 2008 at 6:42 pm

    Отговор

  3. Това за изобретяване на времето е много вярно :)

    А какъв цвят е наистина времето? Гълъбовосиво?

    Може ли слънчевите цветя да предизвикват слънцеизригвания?

    Чорапогащникът да е гланциран? (Може би с безцветен лак против дупки?)

    Опитвам се да жанрирам фантастичното в тези 50-думни малки прозички :)

    размишльотини

    ноември 4, 2008 at 10:58 pm

    Отговор

  4. То и сега човекът преминава от едно състояние в друго, само че в повечето случаи не го знае… ;)

    Графът

    ноември 5, 2008 at 8:16 am

    Отговор

  5. 50-думките са голямо забавление. Не отричаам :)

    Размисли, знам ли защо, но си ги мислех тези гълъби бели и с малко жълтеникаво тук-там. А иначе, струва ми се, че има връзка между невените и слънчевите изригвания.

    Графе, а това със състоянията – понеже съм се заплеснала по една книга за Средновековието, а преди това четох една за „изобретяването“ на времето, та затова тези увличания :) И е много интересно. Например когато е нямало часовници и никой не е се е интересувал от година на раждане, не се е говорело за стареене. Представете го така – една сутрин майстор Фриц се събужда и не е вече млад мъж, а старец, ей така – със щракването на пръсти… Много интересно е и описанието кои храни в кои прослойки са се полагали. Не че и селянинът не е можело да опита печена ряпа с подправки и шпек, но и през ум не му е минавало да наруши реда на нещата… :) И за цветовете на дрехите е така…

    mislidumi

    ноември 5, 2008 at 11:34 am

    Отговор

  6. Това ми напомни нещо като стар виц. В СССР беше разпространено обръщението към непозната жена „девушка”. И имаше такава приказка: „Девушка, девушка, и вдруг старица умерла” :D
    За „реда на нещата” сте съвсем прави. До съвсем неотдавна традиционният ред беше нещо много трудно нарушимо. Може би излизането от този коловоз също е една от важните революции на съвремието?

    Графът

    ноември 6, 2008 at 7:42 am

    Отговор

  7. Ммм, коя книга за Средновековието четеш?
    Jacques Le Goff?

    размишльотини

    ноември 6, 2008 at 3:22 pm

    Отговор

Вашият коментар