Някои от формите на кратки превъплъщения
В определени етапи от живота си модерният човек изпитва дълбоко съмнение в собствената си природа. Той е или жаба, или цвят, или минерал, но не и човек. Това усещане е предизвикано обикновено от светкавични бури в близост до дома му, които го смущават, но не достатъчно, за да го преобразят в друго. По тази причичина повечето от модерните хора не се замислят за своята природа, защото ги е страх да признаят, че не са това, за което се мислят. И че са напълно безсилни да променят посоката на светкавиците. И че светкавицата на фотоапарата прогонва мрака само на близки разстояния, затова отдалечени обекти остават невидими в тъмното на снимката, което пък не означава, че не съществуват. Изобщо, нищо не е толкова очевидно, колкото невидимото. Модерният човек си дава сметка за всичко това и отива да си излее една бира в гърлото. Ако може да си го позволи. И ако има бира. И ако има нещо, което го има. Или заспива и сънува, че е човек, а не жаба, каквато може би е. Докато спи.
A защо точно модерният човек се съмнява в природата си.
Нали преди хората повече са вярвали в превъплъщения?
размишльотини
октомври 28, 2008 at 6:41 pm
Размисли, да, преди са вярвали, а сега не вярват, но понякога се съмняват, че може да е вярно. Нали така?
mislidumi
октомври 28, 2008 at 7:48 pm
Аха, плеснах се по челото за тънката разлика!
Вярването не е същото като лекото глождещо съмнение под лъжичката дали наистина ти е такава природата. Също като разбирането за фантастичното, което наистина с модерното време… защото преди фантастика не е имало.
размишльотини
октомври 28, 2008 at 8:20 pm
Е да, преди не е имало фантастика, защото фантастичното си е било в реда на нещата. А сега пък има реалност, която подлежи на съмнение. Нещо такова.
mislidumi
октомври 28, 2008 at 8:38 pm
хм. пък аз докато спя – нищо друго не ме интересува. странно – дали изобщо става нещо, докато спя?
всичко си е тука, около нас. просто ние недовиждаме
batpep
октомври 31, 2008 at 10:44 am
батпеп, ако знаех, бих ти казала, но и аз съм от сорта хора, дето не забелязват докато спят.
mislidumi
ноември 2, 2008 at 6:44 pm
„тънката разлика“…
Там е работата, я! Преди ни е било много по-лесно – щом нещо не знаеш и не разбираш, вярваш! – ама откакто навлязохме в ерата на съмнението…мани, мани! Доста зор ще видим.
А докато спим нас изобщо ни няма никакви. Само мозъкът го има – играе си на воля разни игри…
Графът
ноември 5, 2008 at 8:27 am
Графе, да!
И аз това му казвам на батпеп, ама той се прави на маймуняк 
mislidumi
ноември 5, 2008 at 11:37 am
що пък да „се прави“?
batpep
ноември 5, 2008 at 12:22 pm