Бонбончета
1.
Госпожа Дид плете под есенното слънце мохерни чорапи. Изпод вестника подава рогестата си глава домашната щипалката Мони. Столетница с очила.
2.
Когато хармониката на трамвайните врати захлопна яките метални челюсти в плътна захапка, един зелен шал се размаха на чакащите на спирката. Знаме на усмивките.
3.
Гидо се гизди, защото е гъзар. Избродирана златна коронка на лявата дупна буза.
4.
Преди години динозаврите се заврели в една динамитна пещера да празнуват Нова година. Нищо не гръмнало. Те толкова се забавлявали, че изтъргували с дявола да ги остави завинаги новогодишни пленници. Времето спряло.
5.
В един френски следобед Мосю Мимó, счетоводител в общината, белел ябълка надвесен от терасата на кметството. Циганско лято.
6.
Мартин е пилот. Поля е морячка. Кой е машинист?
7.
Мениджърът Капитан Петков продал вилата и си купил яхта. После продал яхтата, тропнал с крак, тръгнал пак, бре-бре, че голям юнак.
8.
Едно тънко кафене. Толкова тънко, че мързеливият паяк от третото кьоше го заплел в паяжина. Черна паяжина – бяла вдовица.
9.
Овенът Жоро нямал време. Събрал няколко приятелки и им поделил ливадата. После легнал сред четирилистните детелини и се гръмнал за Гергьов ден.
10.
Госпожа Миадзаба сгъва прани чаршафи в жерави.
11.
В края на седмицата едно делнично куче било толкова скапано от работа, че се пльоснало на паважа пред стъклената врата на офиса и се вкаменило.
12.
Баба Бони пече бонбони. Дядо Доди дялка параходи. Леля Лелайна просто ака.
13.
В Корсика има една свиня, която може да говори. Но никога нищо не е казвала, за да не разочарова хората.
14.
Седем ореховки блажено пъчели шупестите си коремчета в дантелената прегръдка на мека салфетка. Едната била канелена и другитe я ненавиждали.
Хе хе, това сигурно са двуминутни приказки за лека нощ
И които предизвикват после странни сънища.
Номер пет например е страхотно с детайлите си
и всички те имат значение. Може би бели ябълката със джобна ножка (швейцарска)?
razmisli
септември 9, 2008 at 6:04 pm
Мда, Номер 5 си е доста френско, така както го разбираме ние лаиците
Радвам се, че ти е весело. И на мен ми е.
mislidumi
септември 10, 2008 at 7:01 pm
това ми навява мисли върху навятите мисли, предизвикани от мислите на Лао Цзъ.
не знам дали знаете, пък надали има и значение, но този човек всъщност се е казвал Бо-Ян.
batpep
септември 15, 2008 at 8:40 am
老子?
mislidumi
септември 15, 2008 at 8:49 am
На мен ми навяват на делничната ми не-мъдрост, която за краткост понякога е наричана NM или Нее Мъ
mislidumi
септември 15, 2008 at 8:51 am
хе.. а ти знаеш ли я тая стара банишорска песенчица:
.. на мен ми трябва тарга бира
ии – чердже да се завия -
ооставете ме на мира!
batpep
септември 15, 2008 at 12:28 pm
NM=New Mexico
размишльотини
септември 15, 2008 at 1:29 pm
batpep, ма не я знам банишорската. Я запей, моля, да чуем. Гледам, че и Размишльотината повдига вежда с любопитство.
mislidumi
септември 25, 2008 at 8:43 am
вижте сега, аз банишорски песенчици няма да ви пея, щото съм джентълмен, а и вие определено сте изтънчени дами. мога да заменям неприличните пасажи с „на-на-наа-на“, ама тогава ще стане като в оня виц, дето английската кралица отишла на преглед при екипажа на кралската шхуна и помолила войниците да й изпеят една моряшка песен.
- не искайте това от нас, май лейди, моряшките песни са мръсни и съвсем не са за вашите божествени уши.
- нищо, пейте, пък на неприличните места замествайте с „на-на-на“.
- ваша воля, май лейди – рекли моряците и запели:
на-на-на-на-наа-на,
на-на-на-на-наа-на,
на-на-на-на-наа-на -
на кралицата в гъза!
batpep
септември 25, 2008 at 10:06 am
batpep, а шамарче?
mislidumi
септември 25, 2008 at 1:40 pm
айде сега – шамарче.
песни пея, вицове разказвам.. и накрая какво – шамарче.
ето това е то човешката благодарност – шамарче.
нищо, яз като отидем у гората да пасем овце и нема да ви пречим повече
batpep
септември 26, 2008 at 7:01 am
Nr.14 israsjava sladkata deistvitelnost (des kanela)
Nela
nelpet
септември 29, 2008 at 9:20 am