Четене по картинка
Малина може да чете.
Ако не можеше, нямаше да прочете това тук.
Прочете ли го, ще разбере, че може да чете.
Това ще разбуди съмнение у нея, че четенето е изобщо реално. Понеже тя реални неща не умее.
Или може би умее реални неща, а четенето е нереално и тя не го умее.
И докато се чуди, един бавен сом ще размъти тинята.
Едно уморено слънце ще увисне в клоните на брезата.
Един мъж с шапка ще се подхлъзне на изхода на сладкарницата и няма да си счупи крака. Само уплахата ще се заклещи в старте му кости,
докато шапката опише пирует в платното и падне жертва под гумите на първия демоничен автомобил.
Няколко хлапета газят в коритото на фонтана и се хилят със заешките си зъби.
И после е привечер.
И реката носи шлеповете.
И брадясалият музикант свива акордеона, издишвайки последна музика.
А Малина може ли да чете?
бедата е, че усещам как съм се пристрастил към този твой кът. когато е празен изпадам в абстиненция и тремор, а когато има…
еехх – когато има!
batpep
юли 5, 2008 at 8:49 pm
Батпеп, ей това си е признание от класа!
Добре си дошъл, иначе днес беше хубав ден. Един такъв слънчев. Гледахме с деца и приятели детски театър на една горска сцена. После пихме бирички и то захладня. И така… знаеш как е
mislidumi
юли 5, 2008 at 9:16 pm
добре заварила:)
не, това не е признание. констатация е или поне така ме учиха едно време.
но това беше по времето, когато пасях патката, от която взех перото да пиша Библията..
batpep
юли 8, 2008 at 4:09 pm
непрекъснато се завръщам към тези, а и много други, твои писания. и аз не знам що се завръщам, ама ей го на – завръщам се.
може би някой ден ще се науча да чета.
ще се науча, да?
а може би някой ден пък ще се науча да разбирам всичко от раз?
да, да!
batpep
юли 21, 2008 at 4:18 pm
батпеп, батпеп…
аз си мрънкам тук там, пък който чул – чул. Сега съм на гости на север, на семейство Рингстрьом. Вали често, а когато грее слънце е хладно. И е тихо, едно такова бавно. Понякога преминават лосове, но не съм видяла още нито един. На къмпинга отсреща е лудница, понеже е ваканция. В дървеното заведение отсреща звучи естрадна музика. Хич не е странно, че Abba са това, което са били. Понеже тук все си пеят нещо, мрънкат си тихичко и той денят се изтъркулва.
В интерес на истината трябваше да напиша нещо за верните си читатели, но пък ми е едно тихичко. И ‘кво да се мъча – ей ти на тук обяснение. Като пощенска картичка.
mislidumi
юли 21, 2008 at 5:21 pm
благодаря за картичката, много красиво
ей сега ще си пусна en sang на абба, да стане още по
batpep
юли 22, 2008 at 4:20 pm