Ей ти на – геврек!
Малина в тинята
Когато Малина целува жаба, то тя, жабата, не се превръща в принц, а в геврек. Това е доста смущаваща констатация, понеже Малина вече хич не знае дали си заслужава да продължава да клечи насред блатото в очакване на чудо. Геврек да се направи е по силите на мнозина, но изскача ли от всяка жаба принц?
Тази глупост с принца й разказа колежката-козметичка, докато си чоплеха семки в стаичката зад салона. Луната хвърляше бледа светлина върху износеното диванче, останало от предишната наемателка – една баба, която се спомина точно преди година, оставяйки дъртата си котка да дреме на него, сгушена между кадифените възглавнички със златни пискюли в ъглите. Диванчето остана в жилището, което новите наематели префасонираха в козметичен салон. Малина, в момент на неочакван прилив на привързаност към вехтия обект и декоративната му котка, премигна с дългите с мигли пред корема на косматия си шеф и той се съгласи да остави вехторията в стаичката.
Колежката отпи от кафенцето и заразказва
Един ден прочела в лъскаво списание, че натъркването с жаба по лицето е много ефикасно екологично средство против бръчки. Преди да го предложи като процедура в салона си, решила сама да го изпробва. Било вечер като днешната – лунна. В парка, освен няколкото окъснели баби с кучета и една целуваща се в храсталака двойка, не се виждала жива душа. От езерото със златните рибки, което от доста време тихо блатясвало в края на алеята, се носело многообещаващо крякане. Озъртайки си като крадец в полумрака, козметичката приближила блатистия бряг. В чантата си била свила две найлонови торбички, които нахлузила върху обувките си и загазила в тинята. Няколко тревожни жабешки писъка раздрали гладката повърхност. И докато със сбърчен от погнуса нос и потопени до лакти ръце козметичката опипвала вътрешностите на блатото – тръстики, слузести треволяци, тук-таме с по някое камъче или отдавна изгубено стъклено мънисто, шума, гнилост, изпражнения и скелети на многобройните тинни твари, (всъщност тя изпитвала и известна доза удовлетворение и детска радост от контакта с тази хомогенна маса, контакт, немислим в ежедневието й на козметичка, докосваща човешката мръсотия само с ръкавица) – една жълто-зеленикава, наблюдаваща спектакъла на човешкото ровене в мътните води жаба, с грациозен отскок извила дъга над водата и цопнала в чантата й, някъде между огледалцето и връзката ключове, които предупредително издрънчали. Козметичката се сепнала и с любопитството на до смърт уплашен човек, събуден посред нощ от нахлули в дома му крадци, които с фенерче преравят чекмеджетата в хола, с тръпката на жертва по пижама, тичаща от спалнята си, въоръжена с първото попаднало й под ръка оръжие – чехъл, нощна лампа или томчето с разказчета за лека нощ, които все не успява да дочете, заспивайки винаги на една и съща страница, ето с тази мигновено обсебила я лудост надникнала в чантата си. В този момент жабата подскочила, лепнала се върху хладното, изпотено лице и мляснала нещо, подобно на целувка.
Странстване, завръщане и луна
Миг след това двамата блажено се изтегнали на седалките си в самолета за Париж, където под светлините на Айфеловата кула този, който бил преди жаба, я надарил с всички земни богатства, защото бил нещо като принц с банкова сметка в Лихтенщайн. След няколко бурни любовни години странстване, носталгията стиснала козметичката за гърлото. Принцът се бил разтопил като ледче преди около месец в казиното в Монте-Карло в чашата на дама с дълбоко деколте. Тогава козметичката събрала една планина куфари с цялото си имане и се завърнала при Малина в салона с диванчето, на което забравената котка все още подремвала необезпокоявана, а понякога вечер безоблачното небе ги дарявало с няколко магически лъча луна.
Ред било сега на Малина да целуне жабата.
Но ей ти на – геврек!
Въобще, забелязала съм, че козметичките имат някаква авторитетна женска мъдрост. Дори повече от фризьорките. Само трябва да ги попиташ и могат да ти дадат консултация с предложени разрешения на всеки един житейски казус, което си е все в същата серия мъдрост като и разкрасяването. Само за пред жени, обаче, то затова и клиентките им са все жени.
Но геврекът обръща наопаки всичко.
Трябва да има нещо общо с диванчето и възглавничката. Просто едно такова диванче не може да не крие някакъв по-голям смисъл. Възглавници, бродирани със златисти нишки, зелено и златно, а котката в какъв цвят е? За да върви в тон с жабите, трябва да е черна
razmisli
февруари 21, 2008 at 10:11 pm
Геврекът – този нахалник!
Луна с дупка
тестена форма не ежедневното разочарование…
Размисли, благодаря за коментара. В този блог ми е винаги много уютно, защото освен ти и някой друг заблудил се чат пат, никой не наминава. Можем да си седнем на диванчето, да погалим котката и да си разказваме историйки.
Котката – да! Черна трябва да бъде. Струва ми се толкова очевидно, че дори не съм го споменала. Обикновено ни убягват неуспоримите неща, детайлите, уж без всякакво значение.
Малина. Този образ не ме оставя. Мислех я в началото за глупава. Но колкото повече тя ми се показва с непрекъснатите си неволи и загуби, толкова повече прозира житейската й мъдрост
Почти стана като самопишещ се блог. Историите сами си се разказват, крещят, а аз ги записвам…
mislidumi
февруари 22, 2008 at 9:03 am
кхъ-кхъ..
извинете, заблудил съм се нещо
batpep
февруари 22, 2008 at 11:13 am
batpep, блажени са заблудените!
Добре дошъл *побутвам му кафенце*.
Какво те води насам? Геврекът, котката или Малина?
mislidumi
февруари 22, 2008 at 11:21 am
тук идвам, за да се насладя на уюта и благата приказка.
може ли да пуша?
batpep
февруари 22, 2008 at 12:08 pm
Да, каза Малина и погледна през прозореца. Козметичката извади лулата от чекмеджето на масичката и запуши тихо. И сега кво, вдигна Малина вежди с досада, някай няма ли да ми обясни за какво сме се събрали днес тук. Размисли се намести удобно, изкашля се дискретно и подхвърли, че може да поиграем на карти. После разказа за леля си, която винаги пиела чая си слетобед в компанията на няколко раздърпани баби с изразително подчертани вежди и ярко червени устни. Прати ми ги, отсече козметичката и отново захапа лулата. Батпеп, свит в ъгъла на диванчето, с многозначителна усмивка наблюдаваше сценката. Само котката не пушеше. Беше ги отказала миналото лято.
mislidumi
февруари 22, 2008 at 4:30 pm
Ха ха… Невероятна раздумка! А всъщност това е един от любимите ми блогове
Блог на годината. Това за котката е черешката на тортата. Благодаря ти, госпожо Ю.
Може да поиграем на карти, но тази игра сигурно е хиромантична. Предвид присъствието на лула, черна котка и диванче.
razmisli
февруари 22, 2008 at 5:31 pm
хехе – хомо луденс
напомня ми за една игра, дето я играехме в един рокаджийски форум…
..да имате пепелниче? не че не мога да си тръскам в обувките, ама…
а картите все още не раздавай – тука съзирам хора, които се плашат от тъмното.
за разлика от котките
БАУ
batpep
февруари 22, 2008 at 7:44 pm
Пепелниче? Малина се замисли, че тук май никога не е имало пепелниче пък винаги се е пушело. Ползвай чинийката на чашката, смигна козметичката и се усмихна на батпеп, който се отитваше да свали маймунската си маска от главата. Май нещо се е сраснала, изсумтя той и тръсна с неохота пепелта в чинийката. Кво, голям праз, все едно не сме виждали друг път хора с маймунски глави, каза Малина оглаждайки коленете си. Пак й се беше пуснала бримка. Размисли се изкашля отново и поптита дали няма да дадем поне една бисквитка на кучето, което с гигантския си размер се беше надвесило над масата и следеше с нескрито любопитство разговора. Аз съм рокер, изкрещя батпеп. Куууул, отвърна котката и отново заспа. Айде бе, очаквах поме малка реакция. О-о, рокер, изпуфтя козметичката. Като си рокер, познаваш ли лично поне един от истинските, някой от Стоунс, Харe Кришна или Джеймс Бонд. И тогава батпеп пое дълбоко въздух и каза:
mislidumi
февруари 23, 2008 at 1:02 am
харе – харе, копелета! познавам само буда под формата на ашит десаи, но той всъщност не е толкова симпатичен, колкото си мислите. и стига сте му я бутали тая бисквитка на кучето, няма ли нещо кренвирш наоколо? току виж – скочило да изяде малинка, за котколака да не говорим. в крайна сметка – куче е, от коблита ще ни пази!
batpep
февруари 23, 2008 at 5:34 am
razmisli, за което мога само да благодаря. Дама Пика!
батпеп, какво е ашит десаи?
Някой подхвърли кренвирш и настъпи тишина. Орландо, започна батпеп, ей сега идвам оттам. После извади мрежичка с бири и отвори на всеки по една, на кучето и котка също. И заразказва:
днес е последният ми работен ден в този китен софийски квартал. отхлупил бутилка бира… (още)
mislidumi
февруари 23, 2008 at 11:17 am
batpep и компания, а какво ще кажете за тази лунна музика, струва ми се, че добре пасва на блога:
http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendID=322369390
За „Quadro Nuevo“ ми разказа онзи ден една приятелка и като ги изнамерих, бях моментално пленена.
mislidumi
февруари 24, 2008 at 7:10 pm
добро е. дай друго
batpep
февруари 27, 2008 at 11:02 am
Страхотничко Quadro Nuevo
Прилича на музика от Южна Италия, Ottmar Liebert и танго (което естествено си е с френски произход).
Това с вързването на диалога на батпеп публикуван в неговия блог е много…. как да го кажа, хипертекстово.
razmisli
февруари 27, 2008 at 2:51 pm