(мисли+думи).чки

Имало едно време един дявол с криви рога. Те били толкова криви, че той едвам успявал да ги провре през рамката на вратата. Въртял се, сучел се, накланял глава, докато намерел най-удобното положение и се промъквал акробатично. Писна ми от тези рога, казал си той. Ех, да имах една пила да ги пооформя. И отишъл той при маникюристката Малина. Кво искаш бе, парцал – погледнала го тя отвисоко. А той един черен, мазен и със златен зъб. Опашката си бил навил в гащите, за да не му се заклещва, когато слиза от трамвая. Хайде да ми изпилиш рогцата, моля те, казал и той. Ти луд ли си бе, глей кви са ти мръсни. Фръцнала се Малина и отишла да пие кафе в стачката за служебен персонал с малката масичка и плюшеното диванче. В това време се приближила малката Ана, която не била дете, ами била просто недорасла и затова всички я побутвали в кьошето. Кво като е мръсен, клиент е, рекла си тя, подрязала му рогата, изпилила ги, заформила нежни връхчета, полирала ги и те светнали като седефени. Усмихнал се дяволът, напет и изпъчен като ерген, а златният зъб огрял като месечина. С всички богатства на тоя свят те дарявам, Ано, от днес до края на света, защото си работлива и сръчна, изрекъл дяволът,тропнал с копито и се изпарил. Оттогава Ана заживяла щастливо и охолно, а Малина още стърже черното под ноктите в салона си на края на града. Дяволът пък вече ходи изпъчен и ако не си си залостил вратата и запушил ключалка с топче смачкана хартия, ще се промъкне ей сегичка при теб в стаята ти. А прозореца затвори ли?

———————————–

Към къщи –>